Туморите на тестиса се срещат сравнително рядко и съставляват 2-3% от злокачествените тумори при мъжете. Най-често боледуват мъже между 20 и 40 години. Заболяването засяга най-активната творческа и репродуктивна възраст и е сериозен социален проблем.
Нарушения хормонален баланс, в резултат на ненормално разположен тестис, травма , при която има разрушение на сперматоцити и семенни каналчета, хронична травма при някои спортове и професии, са едни от основните предразполагащи фактори за възникването на тестикуларен тумор.
Клиничните изяви на заболяването в началото са твърде оскъдни. При голяма част от болните, при 60% до 80% първият симптом е увеличаване на обема не тестиса. Това става без видима причина, като обикновено при опипване се установяват грапавини или възловидност в участък от повърхността на тестисът, най-често неболезнена. В по напредналите случаи, тестиса става твърд с увеличен обем, понякога променена форма и не може да се отграничи от епидидима. Болката в тестиса е по-рядко срещаш се симптом. Болка при тумор на тестиса се получава в случаите, когато процесът е напреднал и прораства околните тъкани. Заболяването може да се придружава и от симптоматично хидроцеле или хематоцеле. При безсимптомно развитие на тумора в тестиса, понякога клиничната картина се проявява чрез т.нар. екстрагонадни симптоми. Най-често това е гинекомастията. Симптомите, характерни за метастази, са главно болки в лумбалната област, в подребрията и около пъпа.
Диагноза
Диагнозата тумор на тестиса се поставя въз основа на анамнеза, обективния статус, клиничните и параклиничните изследвания. Анамнестично се получават данни за първите симптоми – увеличаване на тестиса, болка или симптоматика от метастази. Основен метод за поставяне на ранна диагноза е обективното изследване – палпация. Прегледът започва от здравия тестис, който се взема като критерий по отношение на размери, плътност и чувствителност. Появата на тумор в тестикуларната тъкан се характеризира с наличието на твърда неравномерна (грапава) маса, деформираща еластичната повърхност на тестиса.
Обективното изследване продължава с изследване на парааорталните лимфни възли чрез дълбока палпация на корема, палпация на надключичните и аксиларни лимфни възли.
Изследването на тестисите чрез ехография е лесно, бързо и безболезнено. Чрез нея може да се получи информация за структурата на тестиса. Характерна е картината на тумор в тестикуларния паренхим.
За поставяне на точна диагноза, а по-късно и за контрол на лечението се отдава голямо значение на т.нар. туморни маркери. Това са AFP и β-HCG.
Нивото на АFP (α-фетопротеин) и β-HCG (човешки хорионгонадотропин) остава в нормата при всички доброкачествени новообразования на тестиса и чисти семиноми и е повишено при несеминомните тумори.
Други маркери са LDH-изоензима и PLAP (плацентоподобна алкална фосфатаза).
За изясняване стадия на заболяването основно значение имат ренгеноконтрастните изследвания.
КАТ е един от предпочитаните методи за диагностика.
Лечение
Лечението е комплексно: оперативно, лъчелечение и химиотерапия. Основното лечение се явява хирургичното отсраняване на засегнатия от тумора тестис – разширена осрхифуникулектомия.
Химиотерапевтичното лечение днес е основен метод на лечение след хирургичното отстраняване на засегнатия тестис.
Лътерапията трябва да бъде предхождана от химиотерапия.
Карциномът на тестиса е тежко заболяване засягащо млади мъже в активна възраст. Това го нарежда на първо място по социална значимост сред урогениталните тумори. Благоприятен фактор при неговото развитие е възможността за ранна диагностика, поради развитието в орган лесно достъпен за изследване. Оттук е и голямата роля не само на профилактичните прегледи, но и на запознаването на младите хора със заболяването и обучението им за самоизследване , което може да се извърши още в училище. Това може да помогне в значителна степен за откриване на заболяването още в неговия първи стадий, което осигурява добра прогноза за живот.
Автор: Мадлен Стоянова