Тумори на пикочен мехур

/Тумори на пикочен мехур

Тумори на пикочен мехур

Туморите на пикочният мехур са едно най-често срещаните злокачествени заболявания, не само на пикочополовата система, но и на целия организъм. По честота, туморите са на четвърто място сред всички неоплазми при мъжете. В България има неблагоприятна тенденция – туморите на пик.мехур се движат на 4 – то, 5 – то място по честота сред мъжете, а като новообразувания на пикочополовата система са на второ място след рака на простатната жлеза.

Причините за тези неблагоприятна тенденция са комплексни – нездравословния и нехигиеничен начин на живот и хранене, както и стреса от физиологичен и психологичен характер. Смята се, че има връзка между тютюнопушенето и новообразуванията на пик.мехур, но не трябва да се приема, че е общо действащ етилогичен фактор. Някои проучвания обвиняват като причина злоупотребата с кафе, честия прием на аналгетици от групата на фенацетина. Важно е да се знае, че има генетична предиспозиция (характеристики на ДНК, хромозомни мутации), която съчетана с рисковите фактори води до тумори на пик.мехур.

 

пикочен мехур 1

 

Основните симптоми, характерни за туморите на пик.мехур са:

Хематурия (кръв в урината) – най-важният, най-честият и в много случаи единствения симптом. Важно е да се знае, че цветът на отделената с урината кръв може да има твърде различни нюанси – от бледо розово до интензивно червено и наситено кафяво. Това отразява интензивността на  кървенето. За по-малките, начални тумори е характерно кървенето със слаба интензивност, докато напредналите тумори, с голям обем кървят силно и интензивно, с отделяне на голямо количество ясна кръв в урината. Характерна е цикличността на хематурията, като начален симптом. Тя се проявява през различни периоди от време, обикновено спонтанно, без провокиращи фактори и с тенденция за спонтанно прекратяване за кратък период от време. Една от най-характерните черти на хематурията, предизвикана от тумор на пик.мехур е липсата на съчетанието й с други симптоми. Важно е да се отбележи, че почти никога хематурията не е  свързана с дизурия (болезнено уриниране). Затова безболковата хематурия е опасна с това, че не алармира болните, а в същото време е белег за злокачествено заболяване на пик.мехур. Дизуричните смущения се съчетават с хематурията, обикновено при туморите разположени в шийката на пик.мехур, които предизвикват едновременно кървене и обструкция (стеснение,запушване). Хематурията, съчетана с тенезмии на пик.мехур (състояние, което се характеризира с усещане за непълно изпразване на пик.мехур след уриниране), болки и полакиурия (често уриниране) се среща при напреднали тумори и то най-често при инфилтрация на околните тъкани. Хематурията можа да бъде – инициална (в началото на акта на уриниране, след което се замества с бистра урина), терминална (когато в края на уринирането туморът се травмира и се изцежда малко количество кръв) и най-обичайната тоталната хематурия (когато през целият акт на уринирането се отделя кървава урина). Като заключение за хематурията при тумори на пик.мехур може да се определи като безболкова, циклична, тотална, интензивна и спонтанна.

Дизурията – не е характерен симптом, появата и е свързана с усложнения, при добавяне на възпалителен процес. Дизурията е характерна за напреднали тумори.

Полакиурията  – също е късен симптом и се дължи най-често на намаляване на обема на пик.мехур поради разрастването на туморния процес.

Пиурия (отделянето на гной) – дължи се най-често на разпадни некротични процеси в тумора.

Болката – при тумори на пик.мехур се явява късно и е признак на авансирал процес.

Туморите на пик.мехур са първични – 96% и вторични – 4%. По хистологична характеристика те биват епителни (95%) и с неепителен произход.

Епителния тумор може да расте към лумена на пик.мехур ( екзофитна форма) или да инфилтрира стената му (ендофитна форма)

Най-опростената класификация е разделянето на заболяването на 4 стадия.

Първи стадий – тумора обхваща само субмокозата, втори стадий – инфилтрира мукулния слой, трети стадий – инфилтира цялата стена и обхваща перивезикалната тъкан, налице са метастази в регионалните лимфни възли, четвърти стадий  –  инфилтрира съседните органи, налице са далечни метастази.

 

тумор на пикочен мехур

 

Диагнозата се поставя:

  1. Чрез анамнеза
  2. Физикални изследвания –
  • оглед – може да се види изпъкналост над симфизата (късен симптом)
  • палпация – може да се опипа туморната формация, нейната локализация и размерите и (късен симптом)
  • бимануална палпац

При изследване на кръвта може да се открие – изразена анемия, олевяване и ускорена реакция на СУЕ, но нито един от тези параметри няма самостоятелна диагностична стойност.

При биохимичните изследвания, може да се установи някава степен на азотна задръжка, хипопротеинемия и отклонения в кисиленно-алкалното равновесие.

Неинвазивните образни изследвания включват – ултразвукова диагностика (трансабдоминална, трансвезикална или трансректална ехография) – бързо, евтино и имащо добри резултати изследване за откриването на тумори на пик.мехур.

Интравенозната пиелография с десцендентна цистография е класическо изследване, даващо богата информация не само за наличие на тумор на пик.мехур, но определя значителна част от параметара на тумора- големина, инфилтративност, отношение към  уретралните остиуми.

Компютърната аскиална томография и ядреномагнитния резонас са мощни диагностични средства, за откриването на злокачествени заболявания на пик.мехур.

Към инвазивните образни изследвания трябва да бъдат отнесени – тазова ангиография- артериография и флебография, лимфографията, ендоскопската ехография. Към инвазивните образни изследвания се отнасят и асцендентната цистография.

Хематурията е развнозначна на изследването – цистоскопия. Цистоскопията и в днешно време остава изследването за решаване на първия въпрос при този симптом – има ли тумор на пик.мехур?

Лечението при тумори на пик.мехур е комплексно. В зависимост от степента на инфилтрация и стадия на заболяването то може да бъде хирургично (ТУР-трансуретрална резекция или комбинация с лазер) – операции при отворен пик.мехур и радикална цистектомия (оперативно отстраняване на пик.мехур заедно с простатата и семенните мехурчета) с деривация на урината; консервативно (лъчелечение, обща и локална химиотерапия).

Прогнозата на рака на пик.мехур зависи от много фактори, но от тях най-голямо значение имат хистологичният строеж на тумора, степента на инфилтрация на стената на пик.мехур и способността на тумора да рецидивира. Прогнозата може да се подобри, когато диагнозата се постави навреме и лечението се проведе правилно.

Не се бавете – посетете лекар при съмнения!

Автор: Мадлен Стоянова

2017-01-15T20:14:17+00:00